Кристина Патрашкова, каквато не познавате
Кристина Патрашкова, каквато не познавате
СЪДЪРЖАНИЕ:
Професор, доктор на медицинските науки полк. Проф. Тодор Кръстев Патрашков.
Тодор Кръстев Патрашков е роден на 2 август 1926 г. в село Калугер махала, което след 1955 г. е преименувано на Златия.
Тодор Патрашков има двама братя.
Единственото му дете е Кристина Патрашкова.
Починал: 2012 г. на 86 години. 
(Иво Димитров е роден и израснал в Габрово, завършва Националната Априловска гимназия. През 1989 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“.)
Патрашкова и съпругът й – спортния журналист Иво Димитров нямат нито син нито дъщеря.
Иво Димитров има дъщеря от първия си брак, и може би син и дъщеря близнаци от извънбрачна връзка с красавица от Бургас.
По време на запознанството си двамата работят в съседни редакции – тя (Кристина Патрашкова) в „24 часа”, а той (Иво Димитров) – в „168 часа”. Кристина Патрашкова и Димитров разказват, че след разгорещен
футболен спор идва и първата покана за среща, а почти две години по-късно двамата сключват граждански брак. Патрашкова запазва своята фамилия, превърнала се бранд отварящ врати в професионалната й кариера.
Сватбата им е изцяло организирана от кума им – олимпийския шампион по борба Боян Радев.
Боян Радев е български състезател по класическа борба. Той е първият двукратен олимпийски шампион на България в Токио’1964 и Мексико’1968. След приключване на спортната му кариера титулувания борец работи в системата на МВР, с длъжност по щат на Държавна сигурност.
Боян Радев е известен и като колекционер на произведения на изкуството, страст която го е сближила с Иво Димитров. Димитров е колекционер трупащ произведения на изкуството с нестихващ апетит и енергия. Днес Иво Димитров и Кристина Патрашкова притежава забележителна колекция от произведения на изкуството.
Кристина Патрашкова е сред първите, като способно и талантливо дете на социалистическия режим.
Възможностите са в техните ръце, те са призваните да овладеят политическия и икономически преход. Добре образованата социалистическа младеж на елита. Докоснати от свободата първи. Способни да я обяздят, познавайки я. Оправдаващи всичко с времето в което живеят и до днес… Възникват първите частни медии и те първи вкусват опиянени от свободата, в името на бягство от еднопартийната пропаганда и цензура. Новите медии са овладени първи и започват да служат, те са новата фасада зад която ври и кипи. Появява се изразът „фасадна демокрация“. Целта е една – всичко да се разпредели между елитите в управляващата 45 години комунистическа партия. Едни се вливат в шумния опозиционен поток, а други се обявяват за реформатори и преименуват БКП. Името е променено но хората са същите. Скритите ешелонни на ДС плъзват и са част от всяка политическа, икономическа и административна структура. Никнещите като гъби печатни медии са в най-силния си апогей и могат да влияят на политическите процеси и го правят. В името на демокрацията, в името на свободата на словото и новото светло бъдеще, което народът очаква. Появяват се и престъпните групировки, запълвайки пукнатините в държавната трансформация. Променящата се държава е премазана от процеси, които трудно се управляват. Именно тези процеси започват да превъзпитават колективната и персонална ценностна система. Източниците на политическо финансиране са недостатъчни и започва симбиоза между престъпност, политици и медии, симбиоза която достига до пълно срастване. Политическата и институционална корупция се превръщат в ясно дефиниран инструмент за оцеляване и развитие на частния бизнес. Рекета от престъпните групировки безнаказано процъфтява. В периода на ранния преход е нещо обикновено на една маса да седят босове на мафията, собственици на медии, политици и журналисти. Кристина Патрашкова седи на тези маси. Независимо от кръвта, убийствата, изнасилванията и побоите, тя е там и не е сама…
В годините на преход Кристина Патрашкова се стреми да разширява своята значимост. Тя се чувства призвана да е в каймака на събитията и не желае да губи от привилегирования си статус, наследен от времето и семейството в което се е родила. Стреми се да я познават всички и да познава всички… Дъщеря е на известният професор, доктор на медицинските науки полк. проф. Тодор Кръстев Патрашков – личният здравен консултант на диктатора Живков. Уролог, лекувал десетки хиляди мъже, сред които и мъже на властта и силата, мъже на перото, писатели, художници, политици, хора определящи себе си като част от новия бизнес елит… На журналистката Кристина Патрашкова й се отварят като с магическа пръчка възможности, отварят й се врати, няма случай в който някой да й откаже интервю… Тя е млада, талантлива и добре образована дама, заобиколена от препоръки, идващо от личността на таткото. Всичко това е естествена даденост и предпоставка за кариерно и бизнес развитие. Криси завършва английската гимназия в обкръжението на деца на комунистическата върхушка, елитът на социалистическата младеж. Със своя баща тя има привилегията да пътува свободно по целия свят с пари на държавата, във време в което по българските граници се разстрелваха хора. България е затворила гражданите си в своеобразен идеологически концлагер, от който няма измъкване. Животът на хората преминава зад желязната завеса на управляващия страната социалистически режим. В тези години Кристина обикаля като благонадежден гражданин и дъщеря по целия свят – Съединените Щати, Япония, Австралия, Холандия… Криси е глезеното дете на обстоятелства, които формират нейния характер и залагат първообраза на журналиста Патрашкова. Именно тя отразява повече от 10 години кинофестивала в Кан, желанието й да е близо до световния елит в киното. Тя самата се счита за част от елита в Българския. Но с годините се е превърнала в задкулисна и безскрупулна. Егоцентричният й поглед над света и средата, в която съществува необратимо я превръщат в токсична за всички около нея. Приятели се превръщат в заклети врагове, а враговете във фикция, преизпълнена с омраза. Професионалният и журналистически или дори чисто човешки морал е деформиран от целите, които преследва… Азът я движи по течението и той се къпе в лицемерие и интриги, които се превръщат в естествената й среда. Пари, стандарт на живот и нестихващо обществено внимание, Кристина Патрашкова болезнено се нуждае от нечие признание на таланта и интелекта които притежава. Тя се появява на светски събития, като подарък, обсебващ внимание… Овладяването на аудитории чрез жълта журналистика при нея е талант – мръсен вулгарен и жесток, печелещ пари…
Професионалната гилдия тя разделя на „с мен и срещу мен“. Често противоречаща си и забавно абсурдна, Кристина Патрашкова с лекота употребява хора, приятели и дори рекламодатели в създаването на жълти новини.
Кристина Патрашкова като журналист е олицетворение на моралния разпад в българската журналистика…
През годините на нарастване на конкурентна среда, Кристина Патрашкова създава свой патент в привличането на рекламодатели за печатните медии, които са й подвластни.
Покойната вече Зоя Димитрова, която е работела с нея във вестник Галерия след своето оттегляне от медията нееднократно разказва за начина, по който са привличани рекламодатели. Механизмът е прост – първо се появяват публикации с агресивни послания, в които изопачени факти и обстоятелства се преплитат с лъжи. Стилът е арогантен и жълт, така че крайният резултат да засегне обекта. След реакция на потърпевшите им се предлага незабавното премахване на публикацията, нещо повече – обещава се наказание за хората, позволили си да напишат скверния материал. В посоката на тази любезност обаче се предлага и възможност засегнатата страна да рекламира свои продукти и услуги едва ли не като комплимент на изданието. Засегнатата страна е изправена пред алтернатива – или да използва медията, заплащайки абонаментна реклама, или с отказа си гарантирано да е заливана с негативни публикации. Този модел работи безотказно години наред. Работи се според Зоя Димитрова по списъци с евентуални жертви в тази схема.
През 2009 г. Зоя Димитрова и Кристина Патрашкова създават вестник „Галерия“ чрез общата фирма „Кроз“, с финансовата подкрепа на Алексей Петров.
Зоя Димитрова е уважавана журналистка, особено приближена на Алексей Петров. Тя е пъвият и единствен говорител на ДАНС по времето на Петко Сертов като началник на тази институция. В този период Алексей Петров е бил негов съветник, с изключително влияние в новосъздадената структура.
Друг метод за овладяване на аудитории е методичното заливане с помия на известни журналисти, политици и общественици. Те или са болни от неизлечима болест, на прага на смъртта или са хванати да прелюбодействат, въобще всичко, което може да привлече аудитория. Ако засегнатите страни реагират спонтанно, още по-добре. Публикациите се превръщат в още по-четени и започва да се пише регулярно. Такъв е случаят и със Слави Трифонов. Шоуменът не издържа на перманентните атаки към него и създава нарочна рубрика с името “Жълтата гостенка”, в която се изнасят десетки абсурдни медийни публикации. Това достига до своеобразна медийна война между Патрашкова и Трифонов. Шоуменът сравнително бързо излиза от релси и създава образ на журналистката Кристина Патрашкова в своето шоу, който оживява в десетки скечове. Целият този сблъсък достига до съдебни дела.
След смъртта на Алексей Петров (разстрелян на 16.08.2023 г.), Патрашкова е първата, която се опитва да прекъсне пъпната връв, хранила я с години. Чрез своя обширна публикация, тя подхвърля отговори на въпроси, които не иска да й бъдат задавани. Целта й е да създаде дистанция между себе си и разстреляния Петров. В крайна сметка покойниците не хранят и е достатъчно безопасно да се говори всичко, което ти хрумне, с единствената цел тя, журналистката Кристина Патрашкова да е по-далеч, дистанцирана, зад несъгласия, конфликти и абстрактна близост с него. Както се казва бяга като от чума. През 2009 година тя е избрана от Алексей Петров, заедно с още няколко журналисти като Явор Дачков, Зоя Димитрова и Недялко Недялков, който е в сянка, да създадат вестник Галерия – медиен инструмент за разпространение на политически компромати. Алексей Петров е със сложен биографичен профил, в който политическите му амбиции са нескрити. Той атакува Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Създава проекта Ред, законност и справедливост (РЗС), участва в предизборна кампания за президент. Патрашкова е всеотдайно погълната от поставяните й задачи. Нещо повече – тя пише и издава две книги “Алексей и Бойко” и “Домашен арест”. Враговете на Алексей Петров са и врагове на самата Патрашкова. След като е задействана операция Октопод, подкрепена и от приятелски разузнавателни служби, Алексей Петров е арестуван с десетки обвинения. Цветан Цветанов – ръководител на тази операция се превръща във враг от първостепенно значение. Създават се множество публикации, псевдо-журналистически разследвания и скандали, дори години по-късно, след като делото вече е приключено. Патрашкова следва като куче Цветанов по поръчка на Алексей Петров. В крайна сметка политикът напуска партия ГЕРБ именно заради пореден медиен скандал и трайно излиза от активната политика.
Отношенията между двамата журналисти – Огнян Стефанов и Кристина Патрашкова през годините могат да дадат една кристална дефиниция до каква степен Патрашкова е била зависима от Алексей Петров в качеството си на обслужващ персонал. С Огнян Стефанов се познават от години, имат близки семейни приятелски отношения, гостуват си, седят на една маса, мечтаят, кроят планове за създаване на медийни проекти. Огнян Стефанов и Кристина Патрашкова пишат обща книга, сборник от интервюта със заглавие „Да живей България!“ Приятелство, което като че ли нищо не може да раздели. Само че създателят на Фрог нюз – Огнян Стефанов започва да публикува поредица от материали срещу личността на Алексей Петров. Някои от тях под формата на журналистически разследвания излизат в уеб сайта Опасните, които не са подписани с неговото име, но са свързвани с него. Според вътрешната убеденост на журналисти, близки до Огнян Стефанов, именно Патрашкова приписва авторството на тези публикации на Огнян Стефанов. Малко след това върху журналиста е извършен опит за убийство със зверски побой. Той е пребит посред бял ден с метални тръби и чукове близо до басейна Спартак, собственост на Алексей Петров. Стефанов оцелява по чудо, изпада в кома и докторите се борят дълго за живота му. След това драматично събитие Патрашкова и нейния съпруг Иво Димитров поставят в черен списък пребития журналист. Той се е превърнал в поредния враг. Враговете на Алексей Петров са и техни врагове.
Една година след ареста на Алексей Петров, на същата дата пред редакцията на вестник Галерия избухва бомба. Твърденията на журналистите Кристина Патрашкова и Явор Дачков са, че някой иска да им затвори устата, да ги уплаши и да мъсти затова, че през вестник Галерия излизат компрометиращи и скандални записи, свързани с премиера на България тогава Бойко Борисов. По това време журналистите отричат, че скандалните записи са били подадени от Алексей Петров, но с днешна дата Явор Дачков разкрива, че флашката със скандално съдържание са я получили именно от него. Взривът пред редакцията като че ли има за цел да надгради обществения резонанс и скандал около публикуваното съдържание. Датата също е неслучайна – денят в който Алексей Петров е публично унижен и арестуван. Арестът му е заснет и разпространен в медиите. Всъщност именно този факт оставя съмнението, че бомбеният взрив е организиран от самия Алексей Петров, за да стимулира обществена съпричастност в журналистическата общност към хората, които работят във вестник Галерия. В този период и Кристина Патрашкова и Явор Дачков лъжат – като отричат, че вестникът има нещо общо с Алексей Петров, че той контролира медията, че той е реалният собственик. От дистанция на времето днес е добре известно, че той е създал и контролирал този медиен инструмент предимно за свои цели. Кристина Патрашкова още в самото създаване на вестник Галерия застава с професионалния си образ в ролята на съсобственик и главен редактор на печатното издание. Когато се пише някъде за вестник Галерия, задължително се споменава и нейната съпричастност “вестникът на Патрашкова”. През 2022 г. журналистката напуска изданието със странни и скандални изявления, че тя никога не е работила под такъв натиск с такъв главен редактор. Тези и думи не пораждат просто лавина от въпроси, които всеки нормален човек би си задал, а дават отговора на въпроса КОЙ? Защото същата тази журналистка сочи с пръст именно към Алексей Петров, но след като той вече е покойник. Оказва се, че през всичките тези години Патрашкова е лъгала и са собствеността на медията и за това, какви позиции е заемала в нея.
Днес журналистката Патрашкова търси все повече медийни инструменти, с които да конструира в общественото пространство позитивен образ на професионалист, пише книги, дават й награди, участва в реалити-формати, създава нова медия, ежедневно се появява в предаването “На кафе” в Нова телевизия като коментатор на светски събития и какво ли още не…
Екстравагантният й образ преднамерено генерира предимно коментари, свързани с това как изглежда, какво облича и къде ходи. Създава фондация на името на баща си, участва в телевизионна реклама, създава подкаст в YouTube, проявява удивителна хипер-активност, циркулираща с фокус около нейния образ. Зад стената на тези усилия обаче стоят десетки жълти уеб сайтове, кореспондиращи като инструмент в едно цяло. Защото вълкът козината си мени, но нравът не. За съжаление един човек с безспорен талант и интелект е деформирал потенциала си в годините на преход по необратим начин…
Кристина Патрашкова – АвтобиографияМоже би е на път…
Появата на автобиографично произведение в специфичния стил на журналистката е въпрос на време.
Автобиография, препълнена с помпозни спомени за личности и събития, с които егоцентризмът на авторката ще трябва да се нахрани. И така, до последния ред…
Може би нещо като романизирана автобиография.
В очакване сме…
При всеки удобен случай Кристина Патрашкова подхвърля автобиографични спомени, за да моделира обществения си образ…
Да живей България! (232 страници)
(10 разказа за прехода, който не ни обедини)
Кристина Патрашкова, Огнян Стефанов
(Сборник с интервюта на Желю Желев, Димитър Попов, проф. Андрей Пантев, Филип Димитров, Теди Москов, Слави Трифонов, Любомир Левчев, Стефан Цанев и др. Чрез преките си въпроси към тях, авторите се опитват да изясняват сложните въпроси на прехода – за посоката на пътя и за неговата цена.)
СЪДЪРЖАНИЕ: